|
За тези три в едно неща и очаквано хармоничната комбинация разказва Мартин Съйков, управител на Design Studio M. Защо е важно да работиш това, което обичаш, за симбиозата и любовта между двете М-та в името на студиото, за единната посока, в която гледат и в работата, и в живота, за мечтите и бягствата от битовизмите, и за така необходимата „пауза" - в един приятелски разговор на чаша кафе...
Разкажи ми за Design Studio M?
Като повечето подобни на нашето студио, ние сме с малък, но сплотен екип от трима човека. Бяхме четирима, борихме се да останем така, но не успяхме да се справим, защото вработата ни намаля в един момент. Сега нещата се пораздвижват, но така или иначе още от създаването, фирмата е замислена за трима души-аз, Мария, и още един човек. Никога не поемаме ангажименти за големи обекти, хотели, кратки срокове. Основно сме насочени към крайните части клиенти.
Неангажирането с кратки срокове не е ли проблем дори при частни лица?
Не. Пресата откъм работа не е толкова голяма като при едно заведение да речем, сроковете там са кратки, а трябва да се направят много неща. Ето сега имаме един такъв случай. Правим концепция за една фасадна реклама, казват ни, че трябва да е реализирана до 15-ти септември, а на нас ни трябват технологично още три дни отгоре. Но, клиентът казва, че не може защото има резервация за 160 души за 16-ти. И не поемаме ангажимента, защото това значи да работим денонощно и през уикенда.
Ееее, щом можете да си позволите подобен лукс да откажете такава поръчка, значи кризата не е така страшна...
Да! Можем да си позволим и при нас това е правило. Събота и неделя е време за семейството. Категорични сме в това и се опитваме да го спазваме.
Може ли да дойда да работя при вас?!
Заповядай! Независимо какво ни липсва, средства или нещо друго, човек има нужда да зареди батериите и това е важно. Така сме си организирали живота. Ето сега строя, по -скоро възстановявам една дървена къщичка близо до София, където да ходим с дребосъците. И това е НАШЕТО място. Едно такова приказно, със страхотна гледка.
Аз мисля, че има два начина на живот. Единият е да награбиш много работа и да влезеш във въртележка, от която няма излизане или просто да натиснеш за малко „пауза". Затова и работим с крайни клиенти, някак ставаме приятели много бързо и всеки проявява разбиране към другия.
С всеки клиент ли се получава приятелство?
Да, може би в един случай не сме се разбрали с някой.
Как започва работата ви по даден проект?
При нас в 70-80 процента клиентите идват след препоръка от някой друг наш клиент. Първо се запознаваме с обекта. При нас не съществува понятие като „цена на квадратен метър". Много от колегите се опитват така да ориентират хората, но това е неправилно и неуважително към нашия труд. Цена на кило за дизайн е нелепо.
Как определяте цените си?
След среща, след запознаване с клиента и неговите изисквания и бюджет, след като видим обекта и разберем какво на нас ще ни коства и така определяме конкретната цена.
Започвайки работа по даден интериор, има ли нещо в началото, което ви притеснява или нещо от което се боите?
В началото се страхувахме много. Притеснявахме се от всеки проект. Вече имаме изградена формула, която постига добър краен резултат. Винаги работим с визуализации, което дава възможност на проектен етап да се нанасят корекции. Първо е важно разпределението на обекта да е добро и удобно, от там започваме работа по самия дизайн. Понякога клиентите си избират от някое списание снимки на разни неща, които биха искали да притежават в дома си. Тук идва и нашата роля- да спестим от материали там, където може и да насочим по-голям бюджет в нещата, които са важни, и не трябва да се пести в един апартамент.
Като например?
Например подовите настилки! Страшно популярно е напоследък да се слагат ламинати, но е важно да се знае какъв да е този ламинат, на коя марка, която ще ти осигури необходимото качество и комфорт.
Кои са нещата в един интериор, на което трябва да бъде обърнато специално внимание?
Интериорните врати! Никога не искам да са просто дървени...Вратите са много активен елемент в интериора. Обикновено строителите залагат едни дървени врати, които стоят като една кръпка. За мен е голяма драма, трябва да убеждавам клиентите да ги махнат! Вратите са важна част от начина, по който изглежда мястото. Винаги, когато влезеш някъде виждаш врата, врата и още една врата...и още една...Едно от решенията може да е просто тази врата да е в цвят, не дървена, не боядисана в бяло...
А осветлението?
Това е най-сложната част. В офиса имаме най-много от всичко каталози за осветление. С него трябва да се внимава, защото има много „подводни камъни".
Първо-мощността на част от осветителните тела не е достатъчна. Например в една голяма лампа често се слагат крушки от 40 вата. Или пък осветителните тела са затворени с матови стъкла, които не пропускат достатъчно светлина. Друг момент е, че голяма част от хората не харесват халогенната светлина, тъй като насочената светлина много блести, много нагрява или пък често горят крушките. На икономичните крушки пък им е бавен старта, затова избягваме да ги слагаме в кухни или антрета.
Ние залагаме на разнообразно осветление, минусът е че стават малко повече ключовете, но пък имаш възможност за избор кога какво да ти свети или не.
Като говорим за осветление, какви са твоите наблюдения, българският клиент започва ли де се екоориентира?
Не. Тук идва нашата роля. Но, никога досега не ми се е случвало, когато избираме осветителни тела, не ми е зададено те да бъдат икономични. Мен понякога ме боли сърцето. Спомням си един случай с една заможна клиентка, която много си падаше по лунички. По този повод в апартамента й насложихме огромни киловати осветление. След три години се виждаме с нея, бизнесът й се беше свил и тя сподели, че плаща огромни сметки за ток...Моят отговор беше, че през цялото време на работата по нейния апартамент аз й говорих именно за това...Хората се екоориентират според сметките, които плащат, а не за да пазят природата...
Вие правите мебели изцяло по ваш дизайн. Имате ли насока за опазването на околната среда?
Работим основно със софийски фирми. Все още у нас е евтино да имаш дизайнерски мебели, измислени до най-малкия детайл според твоите нужди. За съжаление за екология не се мисли. Масово се работи с ПДЧ, МДФ и подобни, които се производни на слепена дървесина със смоли. Твърденията на производителите са, че са по-безопасни отколкото преди дведесетина години, но така или иначе това е химия.
Кога апартаментът се превръща в дом?
Когато ние излезем от там. Когато човек почне да си прави неговите си неща там, даже, когато си разхвърля по неговия начин.
Какъв е мечтаният дом?
За мен това е градски дом. Аз почти го имам, може би една стая в повече и по-голяма тераса няма да са ми излишни. Трябва да е близо до работното ми място, в горе-долу централната част на града, близо до парка. До към 55 години това е моето виждане. След това трябва да е друг...
Разкажи ми за Мария, която е твоя половинка и в живота и в бизнеса?
Уникален човек. Трето поколение архитект.
И ти икономистът-как се вписа сред толкова много архитекти?
Ами, аз нямах представа (смее се). Запознахме се с нея в интернет, видяхме се веднъж и на двама ни стана ясно, че ТОВА Е! И до ден днешен няма и за двама ни най-малко съмнение, че сме направили верния избор. И сега, когато работим заедно ме питат как изкарвам толкова време с жена ми. А аз отговарям: Ами, нямам повече време, иначе и него бих прекарвал с нея!"
Интервю на Виляна Павлова
|
